ЧАСОВНИК ОТ БОКЛУКА
Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник.
Ожулен – пък и с паднали стрелки,
като че ли е спрял във памтивека.
А времето лети като на ски! –
в гигантски слалом – в мен забива щека.
Без публика, дошла да ревне: – Уау! –
угасват в мен комети и вулкани.
Жив Попокатепетъл, Кракатау! – ...