Часовникът трака смирено
във кухия-син полуздрач,
приклещена в тъпо безвремие
си търся аз нов разказвач.
Да чуя история някаква
за уж изживяни мечти,
за принцове, вещици всякакви,
но той-разказвачът мълчи.

А времето бързо пълзи
и тихо следите ми трие.
"Побързай! Сега разкажи!"

преди то и мен да затрие.

а той-разказвачът мълчи

Часовникът трака смирено, 
във кухия-син полуздрач,
оглеждам се... леко смутено,
в часовника виждам палач.
Илюзии, просто видения
от многото вино таз' вечер, 
но ти не си тръгвай сега, 
разкажи нещо, човече!

Ти знаеш ли... времето губи се
най-често в неказани думи,
премигнеш три пъти и срутва се
остава ти само безвремие.

в което сега аз се скитам

Часовникът трака смирено
във кухия-син полуздрач,
аз цялата тъна в смирение
и тръпна пред тоз' разказвач
за думи, истории жадна -
готова за нови мечти...
но той-разказвачът си тръгна,
без дума да каже - мълчи.