21.08.2017 г., 14:49 ч.

Часовникът трака смирено 

  Поезия
382 0 1

Часовникът трака смирено
във кухия-син полуздрач,
приклещена в тъпо безвремие
си търся аз нов разказвач.
Да чуя история някаква
за уж изживяни мечти,
за принцове, вещици всякакви,
но той-разказвачът мълчи.

 

А времето бързо пълзи
и тихо следите ми трие.
"Побързай! Сега разкажи!"

преди то и мен да затрие.

 

а той-разказвачът мълчи

 

Часовникът трака смирено, 
във кухия-син полуздрач,
оглеждам се... леко смутено,
в часовника виждам палач.
Илюзии, просто видения
от многото вино таз' вечер, 
но ти не си тръгвай сега, 
разкажи нещо, човече!

 

Ти знаеш ли... времето губи се
най-често в неказани думи,
премигнеш три пъти и срутва се
остава ти само безвремие.


в което сега аз се скитам

 

Часовникът трака смирено
във кухия-син полуздрач,
аз цялата тъна в смирение
и тръпна пред тоз' разказвач
за думи, истории жадна -
готова за нови мечти...
но той-разказвачът си тръгна,
без дума да каже - мълчи.

© Венус Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??