Част на деня
887
0
1
Не вижда утрото щасливо и засмяно -
човекът обречен е да бъде зъл.
Но времето си отшумяло
да върне той не би могъл.
И движат се високите тополи,
когато залез наближи.
Дори и на глас злодеят да се помоли,
едва ли бог ще му прости.
Когато слънцето на момента изгасне
и падне над земята нощ,
Луната надвисва ясно
и виси като разкош.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Станев Все права защищены
