Част от Рая - Широка лъка

Широка Лъка

                                    на Марко Куртев

Закътано в сърцето на Родопа,

едно селце във времето живей,

тук вятърът  не сме да лудува,

къс спомен да не разпилей.

Под моста гърбав лъкатуши

на времето най-чистата сълза,

сълза от Радост и Тъга,

сълза на Българска душа.

Душа, която храм създаде,

за дни броени, пред остър ятаган,

в скала превърна се, но не се предаде,

Българския дух не разпиля.

Събра го в песен и закъта

под стряхата на белите къщя,

заплете в халища и го пренесе

в чана, гайдата и Вечността.

Широка лъка – българска душа,

днес раждаш младите творци,

не ще забрави те света,

щом кърмиш ги със  песента.

Искам да ви представя един къс от Рая, наречен България

   Да започнем с Широка лъка и голямата родопска душа, един от тези хора е Марко Куртев – поклон!!!

    Широка лъка е архитектурен и етнографски резерват. Тук времето е спряло, по тесните калдъръмени улички, отекват стъпките на историята, а белите къщя са прикътали, ръчно извезани със сърма терлици и носии, прекрасни родопски халища и козяци.Във всяка къща има скрити в стените долапи и изба със скривалище. Зад дървените порти е малък двор, покрит с каменни плочи. 

   Широка лъка, Гела и Солища  са единствените села в Родопите, които не са потурчени. Успяват да се откупят от султана, като едно от условията е да съградят черква за 40 дни, която ще ви срещне, сгушена до гърбавия мост. Предполага се, че четките на братята Димитър и Захари от Самоков са изографисали църквата и автентичния иконостас.

    От другата страна на селото е местността Момата. Легендата разказва за хубава девойка, която сама пожелала да се превърне в камък, но да остане чиста и българка.

    Тук е идвал Васил Левски, а вековната гора още разказва за четата на Капитан Петко Войвода, чийто паметник се издига в центъра на селото.

    През първата неделя на март, селото е подвластно на Песяците. Младите мъже от селото се обличат в специални костюми и маски, обикалят из селото, изпълнявайки обредни танци и ритуални сценки, представящи борбата между доброто и злото и гонят лошото със своите чанове. Хубаво е да те прескочат за здраве. През това време се организира богата литературна програма. Фестивалът се нарича „Песпонеделник”. Кулминацията е в неделя, когато кукери от цялата страна изнасят своите програми, които завършват с къпане в ледените води на Широколъшка река.

   http://btourism.com/read.php?id=136

    Но най-голямата любов на широколъчани е песента и родопската каба гайда. Не случайно тук е  Националното училище за фолклорни изкуства, чийто ученици с гордост показват на света богатството на българския фолклор. Дано и в България дойде време българите поне да слушат български песни... но това е друга болна тема...

   Надявам се, че съм събудила интерес да посетите това уникално селце, а който  вече  е ходил, със сигурност ще се връща често, макар и в спомените си.