Че любовта е есен с чаша вино
Лозите в късна есен се подрязват,
да иззимува в клонките любов,
а пролет соковете дивни се изтичат,
източват се филизи за живот.
И пак наесен с гроздобера
във сока сладостен, като нектар
ширата в пяна се превръща,
кипяща в бъчвите - Божествен дар.
Но ако просто го забравиш
да го претакаш, то ще изкипи,
и после вместо виното да пиеш,
в душата ти ще кисели.
И няма чашата да те опива в сладост,
сърцето ти в тоналност щом не затупти.
Забрави ли сърцето ти да ме обича,
не биха те опили влюбените ми очи.
И затова недей да се упрекваш,
и аз не търся в теб вина,
че любовта е вино, що отпиваш.
Ценителите само пазят ù вкуса.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
