1 дек. 2011 г., 18:49

Черен лебед

1.8K 0 7

 


Аз имам сърце като никое друго,
изтъкано от истински чувства -
тихо тъжи или препуска лудо,
лесно се разчувства.
Аз пазя душа като никоя друга,
готова напълно да се отдаде
или да отлети като пеперуда,
търсеща своя път в безкрайното небе.
Аз мога да мразя с най-голямата сила,
но също и да обичам от душа и сърце,
съдбата така ме е надарила -
приемам всичко присърце.
Аз искам да бъда свободна,
да бъда себе си в този живот -
справедлива, но и благородна,
понякога дори и патриот.
Аз трябва да се науча да прощавам
дори най-лошите грешки спрямо мен
и най-голямата злина да забравям,
за да мога прошка да заслужа някой ден.
Такава съм и смело го казвам -
аз съм черен лебед с бяла душа,
ако ме предадеш, жестоко наказвам,
но ако ме обичаш, от нищо няма да те лиша.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ахинора Бориславова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря на всички за хубавите думи!!!
  • Така се радвам, когато прочета нещо истински красиво и затрогващо!!! Попаднах случайно тук и се регистрирах, за да мога да Ви поздравя. Качествените и истински творби правят мигновено впечатление. Неизбежно е Успех!
  • !!!!!!!!!!! Поздрав сърдечен!
  • !!!
  • Хубавото не може да се отрече!Ти имаш свой стил!Подкрепям те!Има истина в стиховете ти, както и силна емоция!Пиши и се развивай!С удоволствие ще следя и следващие ти творби!Лека вечер!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...