1.12.2011 г., 18:49

Черен лебед

1.8K 0 7

 


Аз имам сърце като никое друго,
изтъкано от истински чувства -
тихо тъжи или препуска лудо,
лесно се разчувства.
Аз пазя душа като никоя друга,
готова напълно да се отдаде
или да отлети като пеперуда,
търсеща своя път в безкрайното небе.
Аз мога да мразя с най-голямата сила,
но също и да обичам от душа и сърце,
съдбата така ме е надарила -
приемам всичко присърце.
Аз искам да бъда свободна,
да бъда себе си в този живот -
справедлива, но и благородна,
понякога дори и патриот.
Аз трябва да се науча да прощавам
дори най-лошите грешки спрямо мен
и най-голямата злина да забравям,
за да мога прошка да заслужа някой ден.
Такава съм и смело го казвам -
аз съм черен лебед с бяла душа,
ако ме предадеш, жестоко наказвам,
но ако ме обичаш, от нищо няма да те лиша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ахинора Бориславова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря на всички за хубавите думи!!!
  • Така се радвам, когато прочета нещо истински красиво и затрогващо!!! Попаднах случайно тук и се регистрирах, за да мога да Ви поздравя. Качествените и истински творби правят мигновено впечатление. Неизбежно е Успех!
  • !!!!!!!!!!! Поздрав сърдечен!
  • !!!
  • Хубавото не може да се отрече!Ти имаш свой стил!Подкрепям те!Има истина в стиховете ти, както и силна емоция!Пиши и се развивай!С удоволствие ще следя и следващие ти творби!Лека вечер!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...