1.12.2011 г., 18:49

Черен лебед

1.8K 0 7

 


Аз имам сърце като никое друго,
изтъкано от истински чувства -
тихо тъжи или препуска лудо,
лесно се разчувства.
Аз пазя душа като никоя друга,
готова напълно да се отдаде
или да отлети като пеперуда,
търсеща своя път в безкрайното небе.
Аз мога да мразя с най-голямата сила,
но също и да обичам от душа и сърце,
съдбата така ме е надарила -
приемам всичко присърце.
Аз искам да бъда свободна,
да бъда себе си в този живот -
справедлива, но и благородна,
понякога дори и патриот.
Аз трябва да се науча да прощавам
дори най-лошите грешки спрямо мен
и най-голямата злина да забравям,
за да мога прошка да заслужа някой ден.
Такава съм и смело го казвам -
аз съм черен лебед с бяла душа,
ако ме предадеш, жестоко наказвам,
но ако ме обичаш, от нищо няма да те лиша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ахинора Бориславова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря на всички за хубавите думи!!!
  • Така се радвам, когато прочета нещо истински красиво и затрогващо!!! Попаднах случайно тук и се регистрирах, за да мога да Ви поздравя. Качествените и истински творби правят мигновено впечатление. Неизбежно е Успех!
  • !!!!!!!!!!! Поздрав сърдечен!
  • !!!
  • Хубавото не може да се отрече!Ти имаш свой стил!Подкрепям те!Има истина в стиховете ти, както и силна емоция!Пиши и се развивай!С удоволствие ще следя и следващие ти творби!Лека вечер!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...