Там, до старата череша,
се събираха вълнения.
Нажежени до горещо.
Плачещи по изключение.
Под кората на дървото
плахо криеха се истини.
И се виеха в хорото
от въздишки неразлистени.
Стъпвай тихо и на пръсти,
че черешите въздишат.
Можеш и да се прекръстиш -
любовта наблизо скита.
© Елена Биларева Все права защищены