29.05.2010 г., 11:34 ч.

Черешови въздишки 

  Поезия
518 0 2

Там, до старата череша,
се събираха вълнения.
Нажежени до горещо.
Плачещи по изключение.
Под кората на дървото
плахо криеха се истини.
И се виеха в хорото
от въздишки неразлистени.
Стъпвай тихо и на пръсти,
че черешите въздишат.
Можеш и да се прекръстиш -
любовта наблизо скита.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??