Черна рокля
Облякох тази вечер малка черна рокля.
Помниш ли, че за годишнината ми я подари?
Гримът ми беше лек, усмивката широка,
с приятелките се надявах да танцувам до зори.
“И аз с приятели ще бъда“ в слушалката ми каза.
Знаех, с тях вървят си бира, футбол и мезе.
И жени понякога, това една от тях ми го показа,
с години очите си затварях, за да сме добре.
Спокойна бях си тази нощ, далеч от тебе.
Безалкохолно, пица, музика и споделяхме мечти.
До една приятелките питаха защо си нямам бебе...
Как можех да им кажа, че сърцето ми кърви?
На дансинга във вихрен танц душата ми пирува...
Косите ми внезапно дръпна, над мен надвесен светлините скри!
Завлачи ме навън, като вещ някаква, ненужна,
с ритници в колата от очите хорски бързо ме покри!
Лежим сега в краката ти с роклята ми черна.
Покорни, мълчаливи, с невиждащи очи.
Нож окървавен в ръката ти реши завинаги проблема
и дори не смееш да ми промълвиш: “Прости́!”
Наоколо е всичко бяло, отпускащо, вълшебно.
Не ще заплача и нищо няма вече да ме заболи.
Ще се уча, ще съм с близки и, моля те, Вселено,
да не съм жена, когато колелото на живота пак ме завърти!
05.08.2023 Ким Джаксън
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Христова Все права защищены
