Черна сянка

20 апр. 2005 г., 22:25

Поэзия

1070 0 2

Ти идваш бавно и никога не си отиваш,
вкопваш се в някой с нечисти ръце
и накрая душата му взимаш.
Какво очакваш от него въобще?

Очакваш да плаче, да блъска, да чупи,
очакваш да моли за капка пощада
и да си мисли, че може да купи
това, от което изпитваш наслада.

Обичаш навярно сълзи да крадеш,
обичаш да казваш на смъртния жалък.
Взимаш душата му и бягаш далеч!
А сърцето му, то не струва и залък.

Черна сянка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения