samira (Мариа) samira (Мариа)
33
Apr 20, 2005, 10:25 PM

Черна сянка

  Poetry
1.4K 0 2
Ти идваш бавно и никога не си отиваш,
вкопваш се в някой с нечисти ръце
и накрая душата му взимаш.
Какво очакваш от него въобще?

Очакваш да плаче, да блъска, да чупи,
очакваш да моли за капка пощада
и да си мисли, че може да купи
това, от което изпитваш наслада.

Обичаш навярно  сълзи да крадеш,
обичаш да казваш на смъртния жалък.
Взимаш душата му и бягаш далеч!
А сърцето му, то не струва и залък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариа All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0