22 нояб. 2009 г., 01:19

Черната душа

725 0 0

Болката не се споделя,

тя не се дели на две.

Вечно се е впила в мен...

усещам я с цялото си тяло!

Вече не е просто чувство,

а истинска физическа болка!

 

Изгаря ме! Не искам да я спра!

Ала искам да забравя

за всичко нежно и добро

и на болката изцяло да се отдам.

 

Пак ще се напълнят очите със сълзи...

вече не мога да се позная -

наистина ли съм аз това?

От сърцето ми се стича черен катран

и в душата ми вече за никой няма жал!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...