Болката не се споделя,

тя не се дели на две.

Вечно се е впила в мен...

усещам я с цялото си тяло!

Вече не е просто чувство,

а истинска физическа болка!

Изгаря ме! Не искам да я спра!

Ала искам да забравя

за всичко нежно и добро

и на болката изцяло да се отдам.

Пак ще се напълнят очите със сълзи...

вече не мога да се позная -

наистина ли съм аз това?

От сърцето ми се стича черен катран

и в душата ми вече за никой няма жал!