22 нояб. 2009 г., 01:19

Черната душа

718 0 0

Болката не се споделя,

тя не се дели на две.

Вечно се е впила в мен...

усещам я с цялото си тяло!

Вече не е просто чувство,

а истинска физическа болка!

 

Изгаря ме! Не искам да я спра!

Ала искам да забравя

за всичко нежно и добро

и на болката изцяло да се отдам.

 

Пак ще се напълнят очите със сълзи...

вече не мога да се позная -

наистина ли съм аз това?

От сърцето ми се стича черен катран

и в душата ми вече за никой няма жал!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...