Nov 22, 2009, 1:19 AM

Черната душа

  Poetry » Other
720 0 0

Болката не се споделя,

тя не се дели на две.

Вечно се е впила в мен...

усещам я с цялото си тяло!

Вече не е просто чувство,

а истинска физическа болка!

 

Изгаря ме! Не искам да я спра!

Ала искам да забравя

за всичко нежно и добро

и на болката изцяло да се отдам.

 

Пак ще се напълнят очите със сълзи...

вече не мога да се позная -

наистина ли съм аз това?

От сърцето ми се стича черен катран

и в душата ми вече за никой няма жал!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...