Кiara (Киара)
182 300
18 июн. 2008 г., 18:49

Черни череши 

  Поэзия
984 0 17
 

Не повярвах. Нарочно.

Останах им сива

в табелите -

„Силни убиват за Сила".

Децата стояха под сенки

на  черни череши

и късаха камък,

късаха време.

И не  искам вече -

прошка за прошка.

Пришиване.

Пулсови стъпки,

отразено прегръщане.

Луминесцентни лъчи,

опаковани в слънце.

С топлина без възвръщане-

чувстване.

И настръхвам,

че още го има.

Човечност - докосване.

Някъде. След онази другата зима.

Сезонно потребна.

До пречупване. Има ни.

Фрактура на сложно обичане

без да си искал

от другия,

другите... всичко.

И не, не зараства

в едно ръкостискане.

Илюзиите днес

не колосват усмивки.

На хлапето отсреща

му писна

и скочи да пробва

как се лети за въздишки...

Крилете ги връщат

в очите на майките,

сините птици.

И свивам в пределност

предпоследното дишане.

Изброявам до десет

и продължавам да бъда

онзи праг за повдигане.

Сивият.

А табелите,  пълни със Сила.

Черешите, черни. Децата (ни).

Децата (им).

С очи, презрели от камъни.

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??