май 2014 Румяна Славова 

Алени! Пурпурно огнени! 

Като протегнати горещи длани; 

като кървави рани; 

като следи от страстни целувки 

върху порцеланова кожа... 

И сякаш полето женска снага е 

под кадифе от страст трептящо! 

Като свещици от Бог запалени 

в чест на любовта ми! 

Като рокли развихрени 

на кубински танцьорки; 

като плащове 

на тореадори испански... 

И сякаш море развълнувано 

от лава пламтяща! 

Като малки горящи слънца- 

сестри на слънцето жарко; 

като разтворени устни 

за нектар любовен жадни; 

като рубинени сълзи 

между осилови клепки... 

До сърцето си клето 

ги притиснат - да сгреят! 

Но щом узнаха, 

че мен не обичаш, 

червените макове 

между белите пръсти 

своите чашки наведоха скръбно 

и в миг почерняха!