10.05.2015 г., 14:23

Черни макове

808 0 1

май 2014 Румяна Славова 

 

Алени! Пурпурно огнени! 

Като протегнати горещи длани; 

като кървави рани; 

като следи от страстни целувки 

върху порцеланова кожа... 

И сякаш полето женска снага е 

под кадифе от страст трептящо! 

Като свещици от Бог запалени 

в чест на любовта ми! 

Като рокли развихрени 

на кубински танцьорки; 

като плащове 

на тореадори испански... 

И сякаш море развълнувано 

от лава пламтяща! 

Като малки горящи слънца- 

сестри на слънцето жарко; 

като разтворени устни 

за нектар любовен жадни; 

като рубинени сълзи 

между осилови клепки... 

До сърцето си клето 

ги притиснат - да сгреят! 

Но щом узнаха, 

че мен не обичаш, 

червените макове 

между белите пръсти 

своите чашки наведоха скръбно 

и в миг почерняха!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....