17 авг. 2007 г., 14:33

Черният театър

671 0 1
 

Играем в театър за корист - аз и ти

и май се лъжем, в стремежа си да бъдем по-различни ?!...

Хиляди копия на крадени мечти,

направиха ни толкова безлични...


Актьори сме в измислен рай,

играем, безумно сменяме си ролите,

в заблуда, пред публика, лъжем докрай,

и крием душите си - грешните, голите!


А публиката бурно, шумно ръкопляска,

тя вижда само нашите очи,

изпълнени със радост, фалш и блясък,

но тя не знае как боли...


Maй в театъра изгубваме себе си,

обсебени в недостижими идеали,

превръщаме във лед сърцата си,

предаваме нещата, които сме създали...


Живот неизживян сънуваме,

с очи, отворени за тъмнината,

отчаяни, пак няма кой да питаме

„Къде е, къде е светлината?..."


Изгубени линеем в нищетата,

прехласнати пилеем времето,

живеем, мъртви пленници на самотата,

натрапила жестоко бремето...


Накрая жертви мъртви ставаме,

на театъра черен, светло руши,

мъртви цветя в памет поставяме,

на мъртви прелюдии в мъртви души... 
 
                                                                            ***Vampire_Blood_Kiss***

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...