8 февр. 2008 г., 09:49

Черно... бяло... черно...

2.8K 0 38

В черна нощ се лутат бели сенки,
черната земя снежинки бели хапят,
черен хляб целува бели зъби,
черни хапчета със бели си играят.


„Бял” пророк апокалипсис „черен” ражда,
бял прашец почерня сетивата,
бяла хала хората облича в черно,
бяла светлина... и черно на земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...черната земя снежинки бели хапят..." страхотно е
  • Черно-бял поздрав от мен!
  • Контрастно и силно. Браво, Ице!
  • Благодаря ви!!!
    Весел ден на всички!!!

    п.с. Ани, напоследък съм страшно уморен. Физически и психически. Имах нужда от възтановяване. Ще гледам да не отсъствам дълго.
  • Да, оригинален, но доста силен стих!
    Чете си и между редовете.
    Поздравления, Ице!

    п.п. Липсваш, Ице!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...