8 окт. 2012 г., 10:04

Черно стихотворение

878 0 0

Във пашкула на тъмна утроба
едно твърде дълго мълчание
е отглеждало тиха ненавист и
през пъпа се е захранило със отрова.

Озверяло, то изяжда плацентата си
и се ражда с вродени дефекти -
без глава, но затова пък със шия.
А устата му зее като на куче.

Една твърде дълга ненавист
започва да суче 
и душите ни се спаружват.

Откъсни я!
Хвърли я!
Като кърлеж е!
Недей я подхранва!
Аз имам сили да започна отново,
но и твоята помощ ще ми потрябва!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...