Черно стихотворение

Във пашкула на тъмна утроба
едно твърде дълго мълчание
е отглеждало тиха ненавист и
през пъпа се е захранило със отрова.

Озверяло, то изяжда плацентата си
и се ражда с вродени дефекти -
без глава, но затова пък със шия.
А устата му зее като на куче.

Една твърде дълга ненавист
започва да суче 
и душите ни се спаружват.

Откъсни я!
Хвърли я!
Като кърлеж е!
Недей я подхранва!
Аз имам сили да започна отново,
но и твоята помощ ще ми потрябва!