Сърцето ми черно, червено и бяло е.
Рисува къща с дърво.
Дай му муза да шари, да шари с птиче перо.
Събрах си багажа, пъхнах и него.
Художникът малък, муза си търси.
Пускам го.
Бяга, бяга след мен!
Махай се, малък художнико!
Не ми трябва твойта къща с дърво!
... и дупката зейна малка и празна, няма го сърцето с безполезно перо.
Търси! Намери ми зидар да зазида дупката вляво,
да запълни всичко що празно е... сърцето... душата... нощта.
Камък да сложи всичко да мре!!!
Да съм студена красавица без моето черно, червено и бяло безполезно сърце!
© Нелия Златанска Все права защищены