12 mar 2009, 14:50

Червено, черно и бяло

  Poesía
1.2K 0 0

Сърцето ми черно, червено и бяло е.

Рисува къща с дърво.

Дай му муза да шари, да шари с птиче перо.

 

Събрах си багажа, пъхнах и него.

Художникът малък, муза си търси.

Пускам го.

Бяга, бяга след мен!

Махай се, малък художнико!

 

Не ми трябва твойта къща с дърво!

... и дупката зейна малка и празна, няма го сърцето с безполезно перо.

Търси! Намери ми зидар да зазида дупката вляво,

да запълни всичко що празно е... сърцето... душата... нощта.

Камък да сложи всичко да мре!!!

 

Да съм  студена красавица без моето черно, червено и бяло безполезно сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелия Златанска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...