Червеното безумно ти отива
Червеното безумно ти отива –
такава роза, кой ли е видял?
По тялото ти багрите разливат,
усещане за страст сред огън цял.
Червеното разгаря те неволно,
превръща те в жарава, в топлина.
Докосването, тръпнещо–фриволно
избухва в незатихваща заря.
Червеното те прави да си дива –
стихия разярена в луд екстаз.
Мираж ли си? Ти толкоз си красива,
изгарям във пожара – твойта власт!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
)