29 окт. 2010 г., 21:29

Честит първи сняг!

1.9K 0 1

Ето пак побеля земята

и зарадва ни тъй много,

и просто ей така изведнъж

напомни ни за зимата...

 

Ето как побеля бързо

и бързо разтопи се

за един-два дни

просто изведнъж изненада ни...

 

И пак ние хубаво се зазимихме,

 бързо, лекичко и смело

в ума си построихме планове за

коледните си празници...

 

Ехо озари ни

и още призори с бялата постеля

замислихме се за поредното

посрещане на Новата година...

 

Да, такива весели моменти

докара ни снежецът навалял,

но защо така бързо разтопи се

и с него мислите излетяха ни...

 

С радост ще те чакаме

да се завърнеш пак,

за да внесеш настроение

в просторните ни планове...

 

О, снежец ти бял,

и така хубав, непокътнат,

чакаме с теб пак да ни настъпят

коледните песни, настроения и почивка с веселие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За предпочитане е последният стих да е най-късия, а не дълъг за два. Лично мнение.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...