31 авг. 2010 г., 20:37

Честит Равнодушен Ден

899 0 3

 

Честит Равнодушен Ден

 

"Пада лист от календара"... (бррр)

приближава, приближава мъдростта.

Ставаш със година, ъъъ, по-стара -

не унивай, подмладява ли те глупостта.

 

Не изпадай в дребни тъпи равносметки -

че жертва сме на своя или чужда слепота,

че сме сврени малодушно в ежедневните си клетки

на самомнение, самонадеяност, самозаблуда, самота.

 

Че най-добрите книги вече трудно препрочитаме,

"Колчанът на Амур е празен, Амур е с лък без тетива"... 

Къде са чувствата, които първом сме изпитали? - Мразим се,

отвръщаме глава ревниво от онези, с девствените сетива.

 

А пожеланията за успех, любов и щастие звучат дежурно-отегчителни

и глъхнат в тапицираните в розово стени на лудостта.

Ех, прегърни любимия, а пък приятелите - погледни за дълго във очите ни

и ще усетиш как приближава, приближава младостта.

 

Ще разораваш нивата със спомени в живота си,

а чувствата ти ще те ръчкат като със остен.

Знам, не обичаш да ти казват, че си силна... ама... хайде без емоции,

поспри се малко, почини си... Честит ти Равнодушен Ден.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петромир Панайотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хм... никак равнодушен стих, ама съвсем никак!
    Хареса ми!!!
    И колко актуално звучи и днес - 6 години по-късно!!!
    Ето, това е проверката на времето...
    Поздравления!!!

    Точно навреме попаднах ха този стих
  • Да се опитаме да го поразчупим малко този "равнодушен ден", а!?
  • Това ще си го прочета на рождения ден отново.Много ми пасва.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...