21 мар. 2018 г., 22:59  

Чистотата на детето.

1.5K 6 4

 

Понякога в обикновенните неща
на битието се е скрила красотата.
Великото се крие в думи две
достатъчни за щастие в сърцето.

 

Нуждае се от ободрителни слова
понякога дори и Свободата,
защото тя душа е на дете!
И смачкала я би и тежестта в перцето.

 

И за това със този стих благодаря
на тез които винаги отварят си вратата!
И ако заключено е нейното резе –
да я разбият са готови при което.

 

Ще я затръшва яростния вятър
през нея ще нахлува сняг и дъжд
на спомените бледи във мазето...

 

Приятелството вярата подмята
и иска жертва тежка не веднъж
платима само с чистотата на детето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не тропайте, обувки не събувайте дори!
    Направо влизайте при мен.
    Камината във ъгъла гори...
    Готов е чая в този снежен ден.
  • Написано е прекрасно с думи , които потропват по затворени души,скрити сърца и стопяват в очите далечна тъга.Така почуствах редовете, че открих нова затворена врата, която отворих и си оставих да лети в ритъм, сърцето.Пишете думи все така пълни с чувства и душевен ритъм.
  • Много е хубаво, с философски извлечения. Струва ми се, че си му правил редакция, точно на едно място, което мен леко ме спъна и то не като ритъм, а като смисъл. "Приятелството на вратата"- мисля, че беше. Ако беше обратното става добре. Този вариант е много хубав, радвам ти се. Поздрав.
  • Благодаря ти Ани!
    Да си кажа право:
    тежка рима ред по ред,
    от един към друг куплет.
    Изпоти ме здраво!
    Но успях да го зглобя в сонет.
    😅

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...