21.03.2018 г., 22:59  

Чистотата на детето.

1.5K 6 4

 

Понякога в обикновенните неща
на битието се е скрила красотата.
Великото се крие в думи две
достатъчни за щастие в сърцето.

 

Нуждае се от ободрителни слова
понякога дори и Свободата,
защото тя душа е на дете!
И смачкала я би и тежестта в перцето.

 

И за това със този стих благодаря
на тез които винаги отварят си вратата!
И ако заключено е нейното резе –
да я разбият са готови при което.

 

Ще я затръшва яростния вятър
през нея ще нахлува сняг и дъжд
на спомените бледи във мазето...

 

Приятелството вярата подмята
и иска жертва тежка не веднъж
платима само с чистотата на детето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не тропайте, обувки не събувайте дори!
    Направо влизайте при мен.
    Камината във ъгъла гори...
    Готов е чая в този снежен ден.
  • Написано е прекрасно с думи , които потропват по затворени души,скрити сърца и стопяват в очите далечна тъга.Така почуствах редовете, че открих нова затворена врата, която отворих и си оставих да лети в ритъм, сърцето.Пишете думи все така пълни с чувства и душевен ритъм.
  • Много е хубаво, с философски извлечения. Струва ми се, че си му правил редакция, точно на едно място, което мен леко ме спъна и то не като ритъм, а като смисъл. "Приятелството на вратата"- мисля, че беше. Ако беше обратното става добре. Този вариант е много хубав, радвам ти се. Поздрав.
  • Благодаря ти Ани!
    Да си кажа право:
    тежка рима ред по ред,
    от един към друг куплет.
    Изпоти ме здраво!
    Но успях да го зглобя в сонет.
    😅

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...