Човекът
Човекът е една лъжа... уцелен тук, във битието.
А носи своята душа... онази, на несретник.
Пътува в мнимата съдба. И достига до самотни гари.
Сетне слива се с нощта. Но в себе си е някак краен.
Рисува нежните мечти. А все е сам и тъй излишен.
Вътре болката шепти. И отново не усеща близост.
А пък пътят му е уж безсрочен. И се лее като тъмен облак.
Не оставя даже почерк. Умира във свещени догми.
Човекът е една лъжа... уцелен тук, във битието.
А там, отвъд, тече река. И го чака нещо светло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аз Все права защищены
