myworld (Аз)
284 846
Oct 19, 2013, 8:00 PM

Човекът 

  Poetry
474 0 4


Човекът е една лъжа... уцелен тук, във битието.
А носи своята душа... онази, на несретник.


Пътува в мнимата съдба. И достига до самотни гари.
Сетне слива се с нощта. Но в себе си е някак краен.


Рисува нежните мечти. А все е сам и тъй излишен.
Вътре болката шепти. И отново не усеща близост.


А пък пътят му е уж безсрочен. И се лее като тъмен облак.
Не оставя даже почерк. Умира във свещени догми.


Човекът е една лъжа... уцелен тук, във битието.
А там, отвъд, тече река. И го чака нещо светло.

© Аз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??