7 дек. 2007 г., 20:46

Човешката душа

899 1 7

Човешката душа е кораб в океана,

понесена от мощните вълни-живот,

а бреговете и - комедия и драма,

веднъж са сватба, друг път са развод.

 

И люшка се една душа сразена,

останала без пристан много дни,

очаква някой с ласка да я вземе,

най-малко с дума да я утеши.

 

А друга смело днес отплава

с делфините, наречени мечти,

от бурите страхува се, признава,

но вярва само в слънчевите дни.

 

Дали  и тя ще бъде тъй сразена,

превърнала се в роб на нечия вълна,

дали с любов ще бъде утолена,

или ще е жертва на една война.

 

Човешката душа е кораб в океана,

понесена от мощните вълни-живот,

а бреговете и - комедия и драма,

веднъж са сватба, друг път са развод.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Човешката душа е кораб в океана" - страхотно сравнение. Браво!
  • Много е хубаво!!!Поздрави!!!
  • Много ми хареса сравнението на мечтите с делфини!
    Поздрав Даниел!
  • Прекрасно е!Чудено сравнение си използвала!Живота ни също като кораба се лашка напред назад.
  • Мен ако питаш...човешката душа не е кораба...ТЯ Е ОКЕАНА!!!Но така или иначе и в него е "комедия и драма"
    Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...