9 мар. 2016 г., 15:57

Чудна девойка

560 0 5

Девойка в бяла премяна,

все бодра и засмяна

и с красота класическа -

туй е любовта ми платоническа.

 

И нежно цвете е тя

навън когато идва пролетта

и е блян съвършен -

от нея ази съм пленен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А не си ли се запитвал, че забраненото е по-сладко! Може би я украсяваш повече, отколкото трябва! Успех в следващото дерзание!
  • Ако това е случай от живота на автора и ако мога да се намеся във вашия мъжки разговор, ще добавя: животът е един, всяка жена иска да бъде спечелена! Не може да съществува платоническа любов - просто такава няма! Дамата може да ти е муза, може да си влюбен в нея, но любовта е взаимност, хармония, липса на страдание, липса на страх. Двама, които мислят еднакво - дори да са далеч един от друг, за които е достатъчно, че другият съществува, че на света има човек, който те харесва именно такъв какъвто си и то само защото си такъв какъвто си!!! Не съм съгласна, че трябва да се обвиваш в болка - тя е опасна, спираш сърцето си, а то трябва да се рее в блаженство, достатъчност и наситеност!
  • Не, Димитров.Просто девойката се омъжи наскоро-не за мен-и затуй и да искам не мога да я обичам по класическия начин.Ще ме питаш защо я обичам като е омъжена - ами влюбих се в нея преди да се омъжи-преди четири години, а тя се омъжи за другия миналата година.Но е толкова красива, че просто не може да и се устои.
  • Никой не ще платоническа
    всеки иска класическа!
  • Звучи като народна песен!
    Аз пък ти казвам
    "на красотата съм във плен -
    нежност мила, самородна.
    В душата ти съм прероден -
    тя със моята е сродна.


    Поспри при мене на чешмата -
    в гърдите ме изгарят вопли!
    Щом слезе тихо тъмнината,
    ела в прегръдките ми топли!

    Девойко млада и невинна
    от горест ти ме избави!
    Че скитам се самотен свиден -
    сърцето ми развесели!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...