9 мар. 2016 г., 15:57

Чудна девойка

553 0 5

Девойка в бяла премяна,

все бодра и засмяна

и с красота класическа -

туй е любовта ми платоническа.

 

И нежно цвете е тя

навън когато идва пролетта

и е блян съвършен -

от нея ази съм пленен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А не си ли се запитвал, че забраненото е по-сладко! Може би я украсяваш повече, отколкото трябва! Успех в следващото дерзание!
  • Ако това е случай от живота на автора и ако мога да се намеся във вашия мъжки разговор, ще добавя: животът е един, всяка жена иска да бъде спечелена! Не може да съществува платоническа любов - просто такава няма! Дамата може да ти е муза, може да си влюбен в нея, но любовта е взаимност, хармония, липса на страдание, липса на страх. Двама, които мислят еднакво - дори да са далеч един от друг, за които е достатъчно, че другият съществува, че на света има човек, който те харесва именно такъв какъвто си и то само защото си такъв какъвто си!!! Не съм съгласна, че трябва да се обвиваш в болка - тя е опасна, спираш сърцето си, а то трябва да се рее в блаженство, достатъчност и наситеност!
  • Не, Димитров.Просто девойката се омъжи наскоро-не за мен-и затуй и да искам не мога да я обичам по класическия начин.Ще ме питаш защо я обичам като е омъжена - ами влюбих се в нея преди да се омъжи-преди четири години, а тя се омъжи за другия миналата година.Но е толкова красива, че просто не може да и се устои.
  • Никой не ще платоническа
    всеки иска класическа!
  • Звучи като народна песен!
    Аз пък ти казвам
    "на красотата съм във плен -
    нежност мила, самородна.
    В душата ти съм прероден -
    тя със моята е сродна.


    Поспри при мене на чешмата -
    в гърдите ме изгарят вопли!
    Щом слезе тихо тъмнината,
    ела в прегръдките ми топли!

    Девойко млада и невинна
    от горест ти ме избави!
    Че скитам се самотен свиден -
    сърцето ми развесели!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...