Опита се да ме предпазиш,
но твърде късно е за мен.
Опита се да ми помогнеш,
да осъзная коя съм.
Но май няма значение,
защото твърдоглава съм.
Вече превърнах се
в това, което не исках.
Чудовище съм,
в държанието към всеки
Чудовище съм
и към себе си дори,
а вътре в мен боли.
Искам да ридая
да крещя, но уви,
вече съм в пропастта
и няма кой да чуе
самотния глас в нощта!
© Юлия Илиева Все права защищены