20.08.2007 г., 9:15

Чудовище

904 1 2

Опита се да ме предпазиш,
но твърде късно е за мен.
Опита се да ми помогнеш,
да осъзная коя съм.
Но май няма значение,
защото твърдоглава съм.
Вече превърнах се
в това, което не исках.
Чудовище съм,
в държанието към всеки
Чудовище съм
и към себе си дори,
а вътре в мен боли.
Искам да ридая
да крещя, но уви,
вече съм в пропастта
и няма кой да чуе
самотния глас в нощта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...