20 апр. 2007 г., 10:31
Чуй ме
Трябва да си някъде тук, но където и да си, те чакам.
Виждам себе си да спи.
Колко пъти след ударите ти ще трябва да ставам.
НЕ ти пука, нали?
Трябваше да съм изплашена.
Ти върна в живота ми толкова самота.
Устата моя те вика със сълза напрашена.
Но всичко остава в тишина.
Като отварям мечтите си, те чувствам толкова близо до мен.
Слушаш ли ме? Чуй ме, плача сега.
Не чуваш ли този тъжен стон?
НЕ чуваш ли моята душа?
Никой, с когото да говоря. Никой, който да ме държи.
За да бъда силна, просто тук ми трябваш.
Ръцете свои на лицето ми сложи.
Душата убиваш, детето в мене стряскаш.
Чуй ме, готова съм. Чуй ме как плача!
Чуй как падам. Имам нужда от теб, за да виждам.
Чуй ме в зората на здрача.
Чуй как в сънищата ти прииждам.
Аз съм безполезна и слаба.
Писна ми да се опитвам някой да ме разбере.
Можеш ли да ме чуеш?
Защо те няма?
Сърцето ми иска при твоето да се прибере.
Загубена съм като глупачка.
Можеш ли да ме чуеш? Забрави ли всичко, което имахме?
Нима ти просто си търсеше играчка,
нима не ти пукаше, когато и мечтите ми взимаше?
Чуй ме сега. Чуй колко ме боли.
Чуй как за теб пея. Чуй как те обичах, а ти се подигра.
Чуй как не ти пука. А аз си плача и всичко само крещи.
Чуй как ме закара в твоята игра.
Знаеш ли какво ми беше? Когато ти си тръгна ей така.
Търсех те, крещях, плачех, а теб те нямаше.
Чуй ме! Ти нямаш ли душа?
Аз те разбирах, когато грешки правеше.
Беше толкова тежко , че те забравих.
Беше толкова тежко , даже като теб станах.
Заради теб и приятели оставих.
В море от сълзи аз плавах.
Трябваше да си честен, не трябваше да ме лъжеш.
Знаеш ли какво е да се виждаш как пропадаш,
и да не можеш за нещо истинско да се вържеш?
Да ти се иска да спиш, защото като си буден, страдаш.
Беше ме толкова страх, а нямаше до мен никой. Нямаше кой да ме чуе колко ме боли.
Но сега ще чуеш всичко. Ти си убиец на мечти, убиец на живот.
Караш всичко в мен да закърви...
накара ме да съм неспособна да изпитвам любов.
Но сега съм като теб и ще страдаш.
Помни тези думи, защото както аз и ти ще се изгубваш.
Малко по малко ще пропадаш.
Сам ще се погубваш.
Чуй ме, аз вече не чувствам. Чуй своето творение.
Чуй си съдбата, която те очаква.
Чуй, това е моето стихотворение,
това са миговете, които те чакат!
Виждам себе си да спи.
Колко пъти след ударите ти ще трябва да ставам.
НЕ ти пука, нали?
Трябваше да съм изплашена.
Ти върна в живота ми толкова самота.
Устата моя те вика със сълза напрашена.
Но всичко остава в тишина.
Като отварям мечтите си, те чувствам толкова близо до мен.
Слушаш ли ме? Чуй ме, плача сега.
Не чуваш ли този тъжен стон?
НЕ чуваш ли моята душа?
Никой, с когото да говоря. Никой, който да ме държи.
За да бъда силна, просто тук ми трябваш.
Ръцете свои на лицето ми сложи.
Душата убиваш, детето в мене стряскаш.
Чуй ме, готова съм. Чуй ме как плача!
Чуй как падам. Имам нужда от теб, за да виждам.
Чуй ме в зората на здрача.
Чуй как в сънищата ти прииждам.
Аз съм безполезна и слаба.
Писна ми да се опитвам някой да ме разбере.
Можеш ли да ме чуеш?
Защо те няма?
Сърцето ми иска при твоето да се прибере.
Загубена съм като глупачка.
Можеш ли да ме чуеш? Забрави ли всичко, което имахме?
Нима ти просто си търсеше играчка,
нима не ти пукаше, когато и мечтите ми взимаше?
Чуй ме сега. Чуй колко ме боли.
Чуй как за теб пея. Чуй как те обичах, а ти се подигра.
Чуй как не ти пука. А аз си плача и всичко само крещи.
Чуй как ме закара в твоята игра.
Знаеш ли какво ми беше? Когато ти си тръгна ей така.
Търсех те, крещях, плачех, а теб те нямаше.
Чуй ме! Ти нямаш ли душа?
Аз те разбирах, когато грешки правеше.
Беше толкова тежко , че те забравих.
Беше толкова тежко , даже като теб станах.
Заради теб и приятели оставих.
В море от сълзи аз плавах.
Трябваше да си честен, не трябваше да ме лъжеш.
Знаеш ли какво е да се виждаш как пропадаш,
и да не можеш за нещо истинско да се вържеш?
Да ти се иска да спиш, защото като си буден, страдаш.
Беше ме толкова страх, а нямаше до мен никой. Нямаше кой да ме чуе колко ме боли.
Но сега ще чуеш всичко. Ти си убиец на мечти, убиец на живот.
Караш всичко в мен да закърви...
накара ме да съм неспособна да изпитвам любов.
Но сега съм като теб и ще страдаш.
Помни тези думи, защото както аз и ти ще се изгубваш.
Малко по малко ще пропадаш.
Сам ще се погубваш.
Чуй ме, аз вече не чувствам. Чуй своето творение.
Чуй си съдбата, която те очаква.
Чуй, това е моето стихотворение,
това са миговете, които те чакат!
© Милена Йорданова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
