Чуй вика ми и ме накарай да избухна...
Вдъхни ми в устните,
тези твои стихотворения,
целуни ми сърцето,
с този топъл, свеж дъжд...
Отвори ме в прегръдките ти,
в наводнението на ласките ти...
Това е моето щастие, любими,
да те видя щастлив как летиш...
Само с един поглед, един допир,
в небето, в морето, навсякъде,
в бурите, вълните, каквото и да е
в залеза и в изгрева на слънцето...
И изпрати ми по вятъра,
една влюбена дума, дело,
които ще се разбият в шепот,
в тишината на тихия ти глас...
Чуй вика ми и ме накарай да избухна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тита Все права защищены
