Потъвам сам из улиците пусти -
вървя в една безкрайна, тъмна нощ...
Но пак усещам твоя глас и устни
във този град далечен, чужд и лош...
И в мене огънят мъждука тайно -
в душата ми е странен гост.
Настига ме по пътища незнайни -
и наш е той невидим мост...
06.09.2008г.
© Иван Миланов Шопов Все права защищены