Чуждото завинаги спохожда
Вятърът е мъртвият ти спомен,
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика
и на ехото подир да отговори -
болката завинаги остава
в дългите подземни коридори.
Само погледът невиждащ във мъглата
сам съзира собствения блясък
и ушите чуват в тишината
нищото като безшумен плясък.
Ти си мъртвият, насън говорещ
с глас наподобяващ твоя. -
Чуждото завинаги спохожда
онова,
което считаш свое.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены