23 февр. 2014 г., 20:29  

Чуждото завинаги спохожда

1.1K 0 10

Вятърът е мъртвият ти спомен,
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика
и на ехото подир да отговори -
болката завинаги остава
в дългите подземни коридори.
Само погледът невиждащ във мъглата
сам съзира собствения блясък
и ушите чуват в тишината
нищото като безшумен плясък.
 Ти си мъртвият, насън говорещ
с глас наподобяващ твоя. -
Чуждото завинаги спохожда
онова,
което считаш свое.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Росица! Трогнат съм, че прочете и хареса този текст.

    Желая ти здраве и непресекващо вдъхновение!: Мисана
  • "Няма кой внезапно да извика
    и на ехото след това да отговори..."
    Силно!
  • 1. Благодаря Миночка!И за хубавите пожелания и за коментара Ви, който силно ме впечатли.

    Пожелавам Ви здраве и вдъхновение!: Мисана

    2. Благодаря Никола! Много се радвам, че хареса този мой текст.
    Много вдъхновение ти желая и весело настроение!: Мисана

    3. Мерси Красимир!Радвам се, че хареса стихотворението. От казаното в коментара ти разбирам, че имаме доста сходна визия за същността на нещата.

    Специален поздрав от мен!: Мисана
  • нищото като безшумен плясък.

    Познавам го. Много същностен е този стих - и за мен!
  • Силно до болка, Мисана!Особено това:
    "Няма кой внезапно да извика
    и на ехото след това да отговори-
    болката завинаги остава
    в дългите подземни коридори".
    С удоволствие прочетох и го оценявам!
    Поздрави и хубав ден!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...