23 feb 2014, 20:29  

Чуждото завинаги спохожда

1.1K 0 10

Вятърът е мъртвият ти спомен,
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика
и на ехото подир да отговори -
болката завинаги остава
в дългите подземни коридори.
Само погледът невиждащ във мъглата
сам съзира собствения блясък
и ушите чуват в тишината
нищото като безшумен плясък.
 Ти си мъртвият, насън говорещ
с глас наподобяващ твоя. -
Чуждото завинаги спохожда
онова,
което считаш свое.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Росица! Трогнат съм, че прочете и хареса този текст.

    Желая ти здраве и непресекващо вдъхновение!: Мисана
  • "Няма кой внезапно да извика
    и на ехото след това да отговори..."
    Силно!
  • 1. Благодаря Миночка!И за хубавите пожелания и за коментара Ви, който силно ме впечатли.

    Пожелавам Ви здраве и вдъхновение!: Мисана

    2. Благодаря Никола! Много се радвам, че хареса този мой текст.
    Много вдъхновение ти желая и весело настроение!: Мисана

    3. Мерси Красимир!Радвам се, че хареса стихотворението. От казаното в коментара ти разбирам, че имаме доста сходна визия за същността на нещата.

    Специален поздрав от мен!: Мисана
  • нищото като безшумен плясък.

    Познавам го. Много същностен е този стих - и за мен!
  • Силно до болка, Мисана!Особено това:
    "Няма кой внезапно да извика
    и на ехото след това да отговори-
    болката завинаги остава
    в дългите подземни коридори".
    С удоволствие прочетох и го оценявам!
    Поздрави и хубав ден!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....