23 feb 2014, 20:29  

Чуждото завинаги спохожда

1.1K 0 10

Вятърът е мъртвият ти спомен,
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика
и на ехото подир да отговори -
болката завинаги остава
в дългите подземни коридори.
Само погледът невиждащ във мъглата
сам съзира собствения блясък
и ушите чуват в тишината
нищото като безшумен плясък.
 Ти си мъртвият, насън говорещ
с глас наподобяващ твоя. -
Чуждото завинаги спохожда
онова,
което считаш свое.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Росица! Трогнат съм, че прочете и хареса този текст.

    Желая ти здраве и непресекващо вдъхновение!: Мисана
  • "Няма кой внезапно да извика
    и на ехото след това да отговори..."
    Силно!
  • 1. Благодаря Миночка!И за хубавите пожелания и за коментара Ви, който силно ме впечатли.

    Пожелавам Ви здраве и вдъхновение!: Мисана

    2. Благодаря Никола! Много се радвам, че хареса този мой текст.
    Много вдъхновение ти желая и весело настроение!: Мисана

    3. Мерси Красимир!Радвам се, че хареса стихотворението. От казаното в коментара ти разбирам, че имаме доста сходна визия за същността на нещата.

    Специален поздрав от мен!: Мисана
  • нищото като безшумен плясък.

    Познавам го. Много същностен е този стих - и за мен!
  • Силно до болка, Мисана!Особено това:
    "Няма кой внезапно да извика
    и на ехото след това да отговори-
    болката завинаги остава
    в дългите подземни коридори".
    С удоволствие прочетох и го оценявам!
    Поздрави и хубав ден!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...