Чукнах и аз, 46
Отново е май. Отново тринайсти.
И тази година гаврътнах на екс.
Нарамила мъки, тревоги и радости.
Е, чукнах и аз четирийсет и шест.
Четирийсет и шест е цифра внушителна -
стряскаща, плашеща, грозна дори.
Не вдигайте пръст вий укорително!
Цифрата двайсет, май друго звучи?
Тя е на прага, ставам, посрещам я:
Моя годино, добре ми дошла!
Но не очаквай от мен примиренчество,
по детски решила съм да продължа.
Е, не инфантилно, наивно и глупаво,
(тоз период май отмина смутен).
Но пък желая усмивката, музата,
те да вървят неизменно до мен.
Чаши да вдигнат за мене приятели
и враговете също дори.
Така смисъл ще има животът ми...
към четирйсет и седмата да продължи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
