30 сент. 2008 г., 07:03

Чувах каквото исках

1K 0 6

Колко пъти от съня си ме прогони,
но и така си останах вечно там.
Каза ми ”Сбогом”, но сърцето сълза не отрони,
защото вместо ”Сбогом” чух „Любов ще ти дам”.

 

Колко пъти вещите ми ти запали
и моите снимки в камина от спомени изгори.
Изрече ми какво ли не – не ме пожали,
когато казваше ”Махай се”, аз чувах ”Остани”!

 

И колко пъти ключалките смени,
за да не мога никога да се завърна.
Каза ми „Мразя те”, аз чух „Прости”!
Искам силно да те прегърна.

 

И всеки път чувах каквото исках,
глуха оставах за обидните слова.
Да те напусна, дори не си помислях,
защото чух как шепнеш „Това е лъжа”...

 


P.S Ако някой има по-подходяща идея за заглавие на стихчето от "Чувах каквото исках" да пише, че ми беше много трудно да реша как да го озаглавя :)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....