Чувах каквото исках
Колко пъти от съня си ме прогони,
но и така си останах вечно там.
Каза ми ”Сбогом”, но сърцето сълза не отрони,
защото вместо ”Сбогом” чух „Любов ще ти дам”.
Колко пъти вещите ми ти запали
и моите снимки в камина от спомени изгори.
Изрече ми какво ли не – не ме пожали,
когато казваше ”Махай се”, аз чувах ”Остани”!
И колко пъти ключалките смени,
за да не мога никога да се завърна.
Каза ми „Мразя те”, аз чух „Прости”!
Искам силно да те прегърна.
И всеки път чувах каквото исках,
глуха оставах за обидните слова.
Да те напусна, дори не си помислях,
защото чух как шепнеш „Това е лъжа”...
P.S Ако някой има по-подходяща идея за заглавие на стихчето от "Чувах каквото исках" да пише, че ми беше много трудно да реша как да го озаглавя :)
© Ванеса All rights reserved.
