27 авг. 2016 г., 02:12

Чувството, силата на чувствата...

493 1 4

Чувството, силата на чувствата...

 

Това е момента. Покажи ми как блестиш с пълноценен огън..., мечтай!

 

Липсвам ти,

Липсваш ми,

обаждаш ми се;

отговарям ти,

изричам те,

чуваш ме,

споделяш ми

себе си,

и аз също,

в мечтите,

в думите,

в истините,

в делата

едно отдаване

изпитваме,

изживяваме.

усмихваш ми се

и ме усмихваш

побъркваш се,

и ме побъркваш 

мен, но щастливо.

поглеждаш ме

и ми се вие свят,

гледам те,

потъвам

в красотата ти,

отвън и отвътре

една безкрайна

светлина

ме гали в теб,

обича ме,

милва те

и обожава те.

Аз треперя

и ти също

в обятията ни.

света ни

се преобръща,

да види

значимото,

момент като

милувка,

целувка

от живота,

една ласка

от обич,

направена

от теб и мен.

един свят,

наситен

с много

цветове,

интензивен, 

активен,

пасивен,

пеещ,

викащ,

шептящ,

стенещ,

вдишващ

и издишващ

само любов...

обичаш ме,

обичам те,

умирам

и живея.

живееш 

в мен,

аз в теб

мой Живот!

***

Това, въпреки

болката

да искаш

и да правиш

щастието

на другия...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...