2 янв. 2008 г., 07:16

цикъл

771 0 1
като часовник избързах,
а той показва време.
по-късно чак осъмнах
и чудя се защо не спрях навреме...

***

четири часът през нощта е,
аз никога няма да заспя.
будна съм и мисля...

-

толкова неясно
и някак си прекрасно
чудя се във буден сън,
а то ме боцка като трън...

-

да пиша и да се изливам
от кожата си да излизам,
музика, божествен дар
как всичко има своя цяр...

-

чувствата в памука се забиха,
множество сърца разбиха
студенината на душá
познала, прекратила любовта...

-
тире и запетайка,
продължава тази хайка -
от букви думещи освирепели
стигащи до крайните предели...

-

в нощта и аз сама съм,
сама избирам си съдба
и участвам в общата игра...
на чудеса, на мисли знойни,
от навици пропити тровни...

-

пътят някак е неясен,
скоро жив ще е погребан
звукът на тоя твой див зов,
заради когото тръгнах аз на лов...

-

обков на душата просторна,
катинарче със златни вериги,
безсилни пред тежките книги
и глас като рана прободна...




август? 2007, софия

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Окоморе Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....