2.01.2008 г., 7:16 ч.

цикъл 

  Поезия » Друга
568 0 1
като часовник избързах,
а той показва време.
по-късно чак осъмнах
и чудя се защо не спрях навреме...

***

четири часът през нощта е,
аз никога няма да заспя.
будна съм и мисля...

-

толкова неясно
и някак си прекрасно
чудя се във буден сън,
а то ме боцка като трън...

-

да пиша и да се изливам
от кожата си да излизам,
музика, божествен дар
как всичко има своя цяр...

-

чувствата в памука се забиха,
множество сърца разбиха
студенината на душá
познала, прекратила любовта...

-
тире и запетайка,
продължава тази хайка -
от букви думещи освирепели
стигащи до крайните предели...

-

в нощта и аз сама съм,
сама избирам си съдба
и участвам в общата игра...
на чудеса, на мисли знойни,
от навици пропити тровни...

-

пътят някак е неясен,
скоро жив ще е погребан
звукът на тоя твой див зов,
заради когото тръгнах аз на лов...

-

обков на душата просторна,
катинарче със златни вериги,
безсилни пред тежките книги
и глас като рана прободна...




август? 2007, софия

© Окоморе Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??