2.01.2008 г., 7:16

цикъл

767 0 1
като часовник избързах,
а той показва време.
по-късно чак осъмнах
и чудя се защо не спрях навреме...

***

четири часът през нощта е,
аз никога няма да заспя.
будна съм и мисля...

-

толкова неясно
и някак си прекрасно
чудя се във буден сън,
а то ме боцка като трън...

-

да пиша и да се изливам
от кожата си да излизам,
музика, божествен дар
как всичко има своя цяр...

-

чувствата в памука се забиха,
множество сърца разбиха
студенината на душá
познала, прекратила любовта...

-
тире и запетайка,
продължава тази хайка -
от букви думещи освирепели
стигащи до крайните предели...

-

в нощта и аз сама съм,
сама избирам си съдба
и участвам в общата игра...
на чудеса, на мисли знойни,
от навици пропити тровни...

-

пътят някак е неясен,
скоро жив ще е погребан
звукът на тоя твой див зов,
заради когото тръгнах аз на лов...

-

обков на душата просторна,
катинарче със златни вериги,
безсилни пред тежките книги
и глас като рана прободна...




август? 2007, софия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Окоморе Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...