29 июл. 2008 г., 13:54

цикъл Родопея Гласът на съдбата

1.2K 0 4
Към земята на Орфей в опиянение полетях,
да открия бленуваната обич на Земята,
но с едно крило да я достигна не успях,
другото сломи го ураганът на съдбата.

Щом слънцето в нощта потъва зачервено,
обагрено с кръвта на разръфаното ми сърце,
умиращо самотно, в тъга, окървавено,
простирам към далнината отчаяно ръце.

Безпомощно глъхне зовът ми в тъмата,
звездици примигват безстрастно в небесата,
с "чух-чух" птица някъде присмива се под луната,
а кукумявка прокобва ада на самотата.

Плаче арфата в нощта на дивния певец,
с песента за любимата му Евридика.
Ладията на Харон отнася моя живец
там, където гласът на съдбата ме вика...

Бургас, 12.04.2008 г.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киреза Стирянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "интересно е в бургас да пишеш за родопите и земята на орфей"

    Те пък други пишат в Родопите за Бургас и морето! И така бургазлии нямат време за плаж, а пък родопчани са заети с картофи, фасул, ма и рози - кой ти гледа хубостите планински - ето дойде време да Ви кажа чао за два дена...
  • Аха...)))))
    Стиховете са посветени на Лидия от гр.Смолян.Скоро прочела "Жалба"
    http://kirezasobich.free.bg/003_humor_jalba.htm и сега от устата й не слиза "че е провокирано от плевенчанка".Ей че народ,такова первезно съзнание.......

    )))))
  • Може да изглежда странно,но тази планина винаги ме е привличала с нещо.Възможно е в някакъв предишен живот да съм бил щастлив в този край.
    ))))))))))))))
  • интересно е в бургас да пишеш за родопите и земята на орфей

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...