цикъл Родопея Гласът на съдбата
Към земята на Орфей в опиянение полетях,
да открия бленуваната обич на Земята,
но с едно крило да я достигна не успях,
другото сломи го ураганът на съдбата.
Щом слънцето в нощта потъва зачервено,
обагрено с кръвта на разръфаното ми сърце,
умиращо самотно, в тъга, окървавено,
простирам към далнината отчаяно ръце.
Безпомощно глъхне зовът ми в тъмата,
звездици примигват безстрастно в небесата,
с "чух-чух" птица някъде присмива се под луната,
а кукумявка прокобва ада на самотата.
Плаче арфата в нощта на дивния певец,
с песента за любимата му Евридика.
Ладията на Харон отнася моя живец
там, където гласът на съдбата ме вика...
Бургас, 12.04.2008 г.
да открия бленуваната обич на Земята,
но с едно крило да я достигна не успях,
другото сломи го ураганът на съдбата.
Щом слънцето в нощта потъва зачервено,
обагрено с кръвта на разръфаното ми сърце,
умиращо самотно, в тъга, окървавено,
простирам към далнината отчаяно ръце.
Безпомощно глъхне зовът ми в тъмата,
звездици примигват безстрастно в небесата,
с "чух-чух" птица някъде присмива се под луната,
а кукумявка прокобва ада на самотата.
Плаче арфата в нощта на дивния певец,
с песента за любимата му Евридика.
Ладията на Харон отнася моя живец
там, където гласът на съдбата ме вика...
Бургас, 12.04.2008 г.
© Киреза Стирянов All rights reserved.
)))))
