12 мар. 2011 г., 21:17

Цвете под дъжда

1K 0 1

Дъждът вали и тежките му капки

се спускат бавно по венчето

на едно поникнало случайно бяло цвете.

Листенцата му трепкат като бяла пеперуда

със измокрени крила, треперят, клюмват,

от водата натежали...

Дали дъждът ще ги отрони?

С тях дали ще си отидат спомените ми,

дали ще паднат във калта,

където ще загубят цвят и своята невинност?

Цветето превива крехко стъбълце.

То може би трепери от студа,

то може би се моли някому за нещо,

но няма никой да го чуе,

няма никой да го заслони.

В шума на капките заглъхва всичко

и тези хаотични и безбройни удари

нанасят тежки рани...

Листенцата му падат...

Дъждът затъпква ги в калта.

Стоя и просто гледам през прозореца -

не мога с нищо да помогна.

Трепери, стене то, главицата му

ще остане гола и приведена,

а чувствата ми падат заедно с листенцата в калта,

убиват ги студени струи пред мътните очи на локвите.

Дъждът ли е виновникът за всичко?

Не вярвам. Дъждът - това са моите сълзи,

които няма да изплача никога за теб открито.

И аз съм онова случайно цвете пред прозореца,

което няма никога дори да забележиш,

цветето, което съхне във дъжда,

цветето, което разцъфтя, за да го погалиш,

а ти ще го прескочиш,

ще го отминеш просто ей така

и няма никога да разбереш, че го е имало,

кога е прецъфтяло и колко е жесток дъждът...

 

07.06.2010г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Цанева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...