Цвят
Цвят
Славей светлината прекоси.
Дива орхидея отново се роди.
Ден се впусна, в нощ се прероди.
Кълбо от мисли отлетя във облак и се сви.
Парещ огън се откъсна, заваля.
Небе покри със своите крила.
Земята мека стана, краката ми събра.
Сърце и пламък хванаха се за ръка.
Лъч от сянка мека светлина
показа се, уханието пак събра.
Цвят от роза и от лавина се събра.
Вълнува ме, позна ме, но отново отлетя.
Докога ще е така, докога?
Едно листо попита и ехото възпря.
Жадуваше за цвят. но пожълтя.
Във цвят от тревога и мисли се обля.
Юлиано
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлиано Кръстев Все права защищены
